петък, 15 юни 2018 г.

Златен Син ревю - Древноримски взаимоотношения в Космоса

Преди малко повече от година прочетох Червен Изгрев на Пиърс Браун и най-накрая ми дойде хъса да прочета и втората книга от поредицата - Златен Син.
Минали са две години откакто Дароу е напуснал Института и е продължил обучението си в Академията под закрилата на АрхиГубернатора Нерон Ау Август. Не се е чувал изобщо със Синовете на Арес и в един момент той е принуден да действа на своя глава. Главният герой попада в центъра на много кръвопролития и мръсни сделки с неподходящи хора. Изобщо не му е лесно, когато не може да се довери на никого. Но Дароу трябва да продължи мисията си и да срине Обществото. А става все по-трудно и откъм емоции.
Пиърс Браун продължава да набляга на социалните различия в Обществото, този път обаче терорът на Златните е по-мащабен. Във втората книга се споменават многото злини, осъществявани не само върху Червените, но също така и върху Белите, Сините, Обсидиановите (леле, как са ги мачкали и ги мачкат Златните) и др.
Също така авторът засилва женските образи в тази книга и тяхното влияние.
ПРИМЕРИ!
Започвам с Ео, все пак от нея започна всичко. Макар и мъртва образът й продължава да градира. Тя се е превърнала в Персефона и вече е светица на всички цветове, които са тъпкани и малтретирани от Златните.
Виргиния Ау Август, т.н. Мустанга, е усвоила доста добре манипулациите и хитрините под опеката на Суверена Октавия Ау Лун, лидерът на Обществото. Мустанга не се извинява за действията си и прави това, което смята за правилно. В същото време тя държи по някакъв начин на семейството си (не мисля, че е особено доволна от това, като се вземе под внимание какви гадове са баща й и брат й).
Това е само малка бройка от героините в историята. В процеса на четене ми направиха впечатление и други женски образи и влиянието, което оказват върху събитията. Не искам обаче да прекалявам и да ви развалям четенето на Златен Син с някоя излишна подсказка.
Но моят безспорен любимец от всички образи в историята е Севро! Направи ми впечатление още в Червен Изгрев, но и тук не остава по-назад. Севро не е лицемер, не се мазни и е истински лоялен. Обикновено поддържащите образи ми допадат, но Севро се превръща сякаш в нещо много повече.
Друг фактор, на който е силно наблегнато в тази книга, са отношенията родител-дете.Те са формиращи не само за всеки индивид по отделно, но с течение на времето и за цялото общество (нещо типично за всяка една общност).
Дадох на книгата 5 от 5 звезди. Към продълженията винаги подхождам малко скептично, за да не се окажа разочарована, но Пиърс Браун отново ме впечатли. Вярно, първите 20-тина страници ми бяха малко бавни като действие, но после... После имаше много моменти "ВЪЙ!". Златен Син е история пълна с лъжи, интриги, предателства и кръвопролития. Браун ни предоставя един изключително кървав древноримски епос, развиващ се в Космоса.
ХАРЕСА МИ!
От видео ревюто може да разберете колко ме е грабнала книгата. 
П.С. В интернет е пълно с невероятни творби на феновете на поредицата. Впечатляващи са!

Няма коментари:

Публикуване на коментар