четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Пигмалион - Не приемайте околните за даденост

Поради един неприятен зъбен проблем тази седмица търча наляво и надясно по зъболекари и ще се примиря само с ревю в блога. Разходките на Кари също са леко съкратени, но не прекалено.
В древната митология Пигмалион е бил скулптор, който ненавиждал жените. Според една теория Пигмалион бил много разочарован от жените, които проституирали (или нещо подобно) и затова той мразел жените. Според други обаче няма конкретна причина за тази омраза. Но според мита Пигмалион изваял статуя на жена - Галатея. Тя била самото съвършенство за него. Била толкова красива, че той се влюбил в нея и непрекъснато молил боговете да дадат живот на студения камък. Накрая Афродита, богинята на любовта, се смилила над него и дала живот на Галатея. Джордж Бърнард Шоу дава един съвременен прочит на мита за съвършенството в своята пиеса, носеща същото име - "Пигмалион".
Илайза Дулитъл е бедна продавачка на цветя. Тя не е лошо момиче, но основният й проблем е нейният диалект наречен "кокни" (специфичен говор за работническата класа в Англия). Дикцията на Илайза е доста неприятна за слушане според високомерния и изтъкнат професор по фонетика Хенри Хигинс. Все пак той се хваща на бас със свой приятел, че след шест месеца Илайза ще говори толкова правилно и изтънчено, че ще може да мине и за херцогиня на някой изискан прием. И така започва един дълъг процес на обучение.
За огромно съжаление "Пигмалион" не е преведена на български. Все пак това не ме спря да я прочета на английски през kindle-а си. Пиесата е изключително забавна. Трудно ми беше да не се смея на висок глас на публичните места, докато я четях. Това не е просто история за правилната дикция. Това е история за комуникацията между хората и способността ни да ги пренебрегваме и да ги приемаме за даденост. В началото Илайза не може да се конкурира по характер и вътрешна сила с проф. Хигинс, но в процеса на нейното обучение тя разбира, че може да бъде всичко, което пожелае. Малко по-малко тя е направила професора зависим емоционално от нея, без той дори да се усети.
Ако сте романтици тази пиеса едва ли е за вас. Финалът й определено не спада в категорията романтика. Джордж Бърнард Шоу се придържа към реалността в социално и емоционално отношение. Но все пак, благодарение на сладникавия Холивуд, пиесата е вдъхновила не една екранизация. Първата е от 1938г. - Пигмалион, а втората е мюзикълът Моята прекрасна лейди от 1964г. Така че има опция и за истинските романтици. Едно за мен е ясно - беше ми много забавно да чета тази творба. Но точно защото си падам малко романтик, й дадох оценка 3 звезди в Goodreads.

Няма коментари:

Публикуване на коментар