понеделник, 13 ноември 2017 г.

Сакралността на "Стършел"

Ако следите Instagram профила ми, знаете, че успях да се сдобия със "Стършел" на Етел Лилиан Войнич. Рали от Rose Red's World Blog толкова много я хвали, че щом я видях, си я купих веднага.
"Стършел" е една от онези истории, които представят светостта на човешките емоции възможно най-откровено, във възможно най-ясния им облик.
В зората на революционните борби в Италия през първата половина на 19в. един младеж
се среща със суровата реалност. Разкрита му е една тайна и доверието в най-близкия за него човек е разбито. Вярата му поема в друга посока. Фалшивите идоли са отречени и нашият главен герой започва нов живот, труден живот. Може да се каже, че тук важи вече приказката "Помогни си сам, за да ти помогне Господ" (малко иронично използвам тази фраза, но е така).
След години Стършелът (нашият вече очукан от живота главен герой) се завръща в Италия и шокира поддръжниците на революционното движение със своята брутална откровеност. Но за да настъпят промените така желани от по-голямата част от населението, нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.
Авторката на романа Войнич представя една изключително сакрална история. Защо сакрална ли? Защото всяко едно чувство в "Стършел" е свято. Свети са взаимоотношенията между свещеник и ученик; между двама млади, чийто чувства почти разцъфват; между двама мъже, които обичат една и съща прекрасна жена, и въпреки това се уважават един друг. Но най-свято от всичко в цялата история е желанието за промяна. Изкривените, изопачените от църквата идоли започват да губят силата си. Властта на лицемерните свещеници започва да се топи. Малко по малко тя бяга между пръстите им като пясък. Но за да настъпят промените са необходими жертви. А не всички герои са готови да направят жертви и да признаят грешките си.
Безкрайно съм благодарна на Рали за тази книжна препоръка. Аз не съм много ревлива по принцип, но докато четях последните две глави във влака, едвам се сдържах да не се разплача.
Няма да сбъркате, ако прочетете тази книга. Каквото и да кажа за "Стършел" ще е малко. Дори не съм сигурна че ревюто ми е достатъчно дословно. Трябва да я прочетете, за да разберете.

1 коментар:

  1. Много се радвам, че ти е харесала... В момента я препрочитам и аз ще ѝ дам по-подробно ревю, а не само да я натяквам на хората. А за последните две глави те разбирам... Аз си изревах очите на тях, а и аз не съм особено ревлива.

    ОтговорИзтриване