вторник, 9 май 2017 г.

Червен Изгрев на Пиърс Браун - Ревю

Още като дете ми е направило впечатление, че когато стане дума за космос и планета за нов живот, първата асоциация на почти всеки мой познат е Марс. Червената планета е вдъхновила не един писател на научна-фантастика и едно от най-новите попълнения е Пиърс Браун с неговия роман Червен Изгрев, книга първа от поредицата.
В далечното бъдеще човечеството е разделено на цветове - червени, бели, розови, златни и др. Златните, разбира се, са на върха на социалната пирамида, а Червените са на дъното й. Дълбоко в недрата на Марс Червените проливат пот и кръв с мисълта, че всичките тези усилия са за бъдещето на техните деца и децата на техните деца, за да могат един ден те да населяват Марс. Тези усилия и мъки продължават вече 700 години, а Марс е годна за живот от около 300 години. Тук се появява и главният герой - Дароу, който принадлежи на към Червените. Яростта на Дароу е това, което е необходимо за да се нанесе промяната в сърцевината на социалния ред, който ощетява по-голямата част от човечеството и най-вече Червените, чиято кръв тече във вътрешността на планетата. Но пътят, който ще измине Дароу е още по-кървав, по-труден и много болезнен.
Пиърс Браун създава едно космическо общество, чиято структура е взаимствана от обществото в Древен Рим. Самите наименования на героите са първият показател за това. Имаме Август, Нерон - за Златните; Гама, Ликос и т.н. за Червените. Същото се отнася и за другите цветове. Имената съответстват на статуса им в обществото. Вдъхновението, което авторът е намерил в историята, е просто похвално. Мисля, че това засилва ефекта на социалните различия в книгата. Определено виждам личния стил на автора. Както в един момент чета сцена, при която буквално ми се иска да си изповръщам червата, в следващия ме напушва на смях. Рядко една книга предизвиква тези две драстично различни състояния.
Макар и разказвана в първо лице, ед. ч., читателят придобива и доста добра представа и за останалите герои. Някои от любимите ми са Ео - съпругата на Дароу. Макар и мъртва (Малък спойлър. Съжалявам!) влиянието й върху Дароу е много силно. Нейният дух, нейната мечта са мотивацията на главния герой да се бори за промяната.
Друг герой, който определено изпъкна в моите очи, е Севро. Севро стои на дъното на стълбичката на Златните (Да, дори и при Златните има разделение). Но въпреки това Севро умее да се адаптира и да оцелява. Той не е глупав, въпреки потеклото си, което според някои Златни е причина за оценяване. Той умее да се приспособява и не се страхува да си изцапа ръцете.
Дадох най-високата оценка от 5 звезди в Goodreads заради оригиналността на историята. Това е една от онези книги, които не могат да ви доскучаят. Веднъж започнете ли я трябва да я приключите.
Книгата определено грабна вниманието ми и когато отново се настроя на вълна научна фантастика, ще прочета и другите две.
А ако имате желание може да видите и видео-ревюто, което й направих.
(Колко ли пъти съм повторила изключително в това видео-ревю? :D)

Няма коментари:

Публикуване на коментар